Постоје људи који живе тако што остављају трагове — у етру, на сцени, у душама других. Једна од њих је и Нада Богословова Стојнев, први дипломирани новинар у општини Босилеград, један од оснивача Ради Босилеграда, културни визионар, директор и — како и сама каже — „локална звезда“ са душом која припада и јавности и тишини. У интервјуу који следи са Надом смо разговарали о одрастању у малој варошици обојеној традицијом и игром на улици, све до првих великих корака који носе и велику
одговорност.
1. Како се сећате свог одрастања и школских дана у Босилеграду?
– Мој родни град је мала варошица ја југоистоку Србије, али са великом душом. Детињство ми је било испуњено радошћу, игром на улици, у природи и наравно са кућним обавезама, тако да се моје одрастање и стасавање одвијало у здравом и традиционалном амбијенту. Била сам одличан ђак, активно укључена у секције: фолклорну, литерарну, рецитаторску и драмску. Те секције су ми помогле да откријем свој таленат за јавни наступ и можда усмериле ка писању и новинарству. Са рецитаторским умећем сам постала “локална звезда”, чак сам представљала и Пчињски округ на једном републичком такмичењу. Обавезни и традиционални су били наступи на Академијама и градским приредбама поводом обележавања државих и локалних празника. У духу неговања братства и јединства ондашње државе Југославије, мислим да је било 1976. године на Фрушкој Гори је организовано 21-дневно дружење најабољих ученика ,по десеторо из сваке републике и покрајине. Била сам пресрећна што сам била члан екипе из Србије. Две године касније била сам једна од 5-оро ђака кији су представљали Србију на манифестацији” Поход пионира у Титовом родном крају”. Тада смо обишли Загорје, Kумровец, Загреб и на крају Београд и Бели Двор. Био је то 25. мај 1978. године када смо на стадиону Југословенске народне армије пропратили традиционалну манифестацију поводом Дана младости и уручивању штафете тадашњем председникуТиту, која је обишла целу Југославију од Вардара до Триглава.
2. Завршили сте новинарство у Скопљу, у време Југославије. Какве утиске носите из тог периода?
– Студирање се обично поклапа са најлепшим годинама људског битисања.Тако и моје у Скопљу где сам стекла пријатеље из свих крајева бивше Југославије – од Титограда, Прилепа, Струмице, Струге, Врања, Новог Пазара, Пећи, Скопља до Етиопије, јер смо имали и једну дивну колегиницу из Адисабебе. То је било богато искуство различитости. Ипак, у почетку сам се тешко привикавала, мој родни крај ми је био ближи срцу, тешко ми је пало одвајање од породице. Та младост, лепота и стицање нових знања и пријатеља обележиле су тај важан период мог живота када се стиче самосталност.
3. Након студија вратили сте се у родни град и радили у Радио Босилеграду. Како је изгледао тај почетак и године које су уследиле?
– У свој родни Босилеград вратила сам се због љубави, али посла у струци није било. Шест година сам провела на бироу рада,чинило се да је у то време школовани новинар провинцији непотребан. Ипак, успела сам, постала сам први дипломирани новинар у општини и један од иницијатора и оснивача Радио Босилеграда, наравно уз подршку општинског руководста ,на шта сам веома поносна. Била сам први директор, главни и одговорни уредник, новинар, водитељ и спикер у исто време. У почетку сам радила све сама и то је трајало пар месеци док нису створени услови за запошљавање новинарског кадра. Ипак, веровала сам у ту мисију. У овако малом гласилу новинар је као лекар опште праксе, мора да обавља више послова одједном и много тога да савладава у ходу. Имала сам значајну подршку стручних људи из Радио Врања и Радио Бујановца,који су ми много помогли и ово је прилика да им се још једном захвалим. Тај ентузијазам и рад ме и данас испуњавају поносом. После експерименталног програма од 3 сата дневно, када су се створили технички и кадровски услови прешли смо на шесточасовни програм који је био шаролик са информативним програмом и спрецијализованим емисијама. Радила сам и као сарадник бројних локалних медија. Сарадња је била драгоцена, јер ми је помогла да проширим видике, стекнем нове вештине и изградим професионалне везе. Уследио је тежак период и у друштву и у новинарству. Десило се бомбардовање СРЈ, ванредно стање у земљи, а након тога и двовалашће у мојој општини након избора 2000. године, што је донело додатне напоре и одговорности, када сам схватила да ми новинарство није баш наклоњено и да могу можда да се бавим и неким другим послом.
4. Да ли се сећате неке анегдоте из тог периода?
– Сећам се судског процеса због песме групе Рибља чорба „Остани ђубре до краја“. У емисији честитке и жеље, колеге из једне фирме су шаљиво баш том песмом честитале свом колеги одлазак у пензију, а наслов песме је прочитао спикер на радију. Он је покренуо тужбу против мене као уредника. Иако сам добила спор, било је стресно. Месецима сам била у одбрани своје професије. Тај догађај ми је показао колико је новинарски позив тежак и одговоран. Судски спор је окончан у моју корист, али није било лако месецима и месецима ,ни крива ни дужна, бити окривљена и парирати искусном адвокату. Напустила сам вољено занимање не из тог разлога, већ ми је било доста цензуре и аутоцензуре, плате која се исплаћује у два дела и по обичају касни, а највише ” простора” у коме не можеш више да растеш, да будеш креативан и користан.
5. Били сте аутор многих радијских емисија, добитница награда. Шта вам је остало као најдражи успех?
– Најдража награда ми је што Радио Босилеград и данас постоји. То је мој траг. Писмене награде су лепе, али највише ми значи што сам учествовала у стварању нечега што живи и данас, простор за глас заједнице где раде и себи обезбеђују егзистенцију неки нови млади људи.
6. Да ли је постојало нешто што сте желели да урадите у новинарству, а нисте стигли?
– Да. Моја велика жеља је ауторска ТВ емисија. Имам одличну идеју и тражим медиј или продукцију за сарадњу. Имам идеје и за покретање још неких културних манифестација које би биле од значаја за мој завичај.Желим да на свој начин допринесем неговању вредности, доброте и културе.
7. Неколико година сте били директорка Центра за културу. Шта сматрате највреднијим у том периоду?
– Увела сам бројне програме и поносна сам што сам и као директор Центра културе “Босилеград” била креативац, иноватор, иницијатор, покретач новина у области културе овог краја. Поносна сам што и дан данас живе културна дешавања и мафистације које су онда покренуте. Ликовна колонија у Босилеграду је први пут организована 2000-те године и постала је традиција , као и дечији маскенбал. Културно-уметнички садржаји тј. културно-забавни програми,позоришне представе,књижевне вечери организовали су се на професионалнији начин. У циљу очувања традиције покренули смо јавно приказивање босилеградских обичаја, а Босилеграђани су имали прилику на сцени да виде обичај “Седенка” у којој су били актери и сви запослени нашег Центра културе. Када видим КУД-ове како изводе „Игре из босилеградског краишта“, срце ми заигра. Ти програми и данас живе – то је мој необрисив траг.
8. Данас сте на челу једне стране фирме у Лесковцу. Како је дошло до те промене?
– Државни посао сам напустила 2011. године. Последњих 14 година водим успешну италијанску фирму која послује у Лесковцу. Започела сам рад пре самог оснивања фирме, дакле од идеје до реализације. Иако је у питању привреда и производња, некако сам и ту била предодређена да стварам нешто ново од самог почетка. Рад, дисциплина и одговорност су моја формула. Један пословни партнер ми је рекао: „Тачни сте као Јапанци“ – тај комплимент је мој лични мото и не само да прија него је и стимуланс за самовредновање и самопоштовање.
9. Чиме се још бавите, који су ваши хобији и интересовања?
– Пишем поезију – недавно су ми три песме објављене у зборнику у Новом Саду. Поред писања моје интересовање је и алтернативна психологија. Похађала сам неколико едукација,али најрадије помажем другима као сертификовани ФЕР практичар .То је нова метода,која омогућује трансформацију стања кроз освешћивање и интеграцију потиснутих емотивнихи и енергетских набоја. На едукацији сам за психодинамички коучинг у оквиру OLI центра. Помаже ми да боље разумем себе и друге, и да негујем своје “стварно ја”. Сматрам да сам са “СОЦИЈАЛНИМ ЈА”које обухвата улоге, титуле,професију
већ завршила и настојаћу да се више дружим са мојим СТВАРНИМ ЈА а то је: спознаја,таленти,дарови,инересовања,мудрост.
10. Како проводите слободно време и какви су ваши лични планови?
– Моје време је испуњено књигама, породицом и унуцима. До 39. године сам била и срећна супруга. Данас сам поносна мајка, ташта и бака. Планирам да завршим ауторску емисију, напишем књигу и наставим да помажем људима кроз психолошки рад. Верујем у живот после професионалних титула – у живот са својим стварним ја. А за крај и мој стих о једном крају.
„Духовно оставља траг, а материјално брише време.“ Реченица која сабира све што јесам.
***
Има хора, които живеят така, че оставят следи — във въздуха, на сцената, в душите на другите. Една от тях е Нада Богословова Стойнев, първият дипломиран журналист в община Босилеград, един от основателите на Радио Босилеград, културен визионер, директор и – както самата тя казва – „местна звезда“ с душа, която принадлежи както на обществото, така и на тишината. В следващото интервю разговаряхме с Нада за детството ѝ в малкия град, изпълнено с традиции и игри по улиците, както и за първите ѝ големи стъпки, носещи със себе си голяма отговорност.
1. Как си спомняте детството и ученическите години в Босилеград?
– Родният ми град е малко градче в югоизточната част на Сърбия, но с голяма душа. Детството ми беше изпълнено с радост, игри на улицата, сред природата и, разбира се, с домашни задължения. Израснах в здравословна и традиционна среда. Бях отлична ученичка и активно участвах в различни училищни клубове – фолклорен, литературен, рецитаторски и драматичен. Те ми помогнаха да открия своя талант за публична изява и ме насочиха към писането и журналистиката. С рецитаторските си умения станах „местна звезда“, дори представях Пчинска област на републиканско състезание. Задължителни и традиционни бяха участията на Академиите и градските тържества по повод отбелязването на държавни и местни празници. В духа на поддържането на братството и единството на тогавашната държава Югославия, мисля, че през 1976 година във Фрушка гора беше организирано 21-дневно събиране на най-добрите ученици, по десет от всяка република и провинция. Бях изключително щастлива, че бях част от екипа на Сърбия. Две години по-късно бях една от петте ученици, които представляваха Сърбия на проявата ,,Поход на пионерите в родния край на Тито". Тогава посетихме Загорие, Кумровец, Загреб и накрая Белград и Белия двор. Това беше на 25 май 1978 година, когато на стадиона на Югославската народна армия наблюдавахме традиционната проява по повод Деня на младостта и предаването на факлата на тогавашния президент Тито, която обиколи цяла Югославия от Вардар до Триглав.
2. По време на Югославия завършихте журналистика в Скопие. Какви впечатления носите от този период?
– Студентските години обикновено съвпадат с най-красивия период от човешкия живот. Така беше и с мен в Скопие, където създадох приятелства с хора от цяла бивша Югославия – от Титоград, Прилеп, Струмица, Струга, Враня, Нови Пазар, Печ, Скопие, тдори и с колежка от Адис Абеба, Етиопия. Това беше богат опит, изпълнен с различни култури. Въпреки това, в началото ми беше трудно да свикна. Родният ми край беше близо в сърцето ми. Раздялата със семейството ми беше трудна за мен. Младостта, красотата и придобиването на нови знания и приятели отбелязаха този важен период за изграждането на самостоятелността ми.
3. След като се дипломирахте, върнахте се в родния град и започнахте работа в Радио Босилеград. Как изглеждаше това начало и следващите години?
– Върнах се в Босилеград заради любовта, но нямаше работа в моята професия. Шест години бях безработна, сякаш тогава дипломиран журналист не беше нужен в провинцията. Въпреки това успях да стана първият дипломиран журналист в общината и един от инициаторите за основаването на Радио Босилеград, с подкрепата на местното управление, с което много се гордея. Бях първият директор, главен и отговорен редактор, журналист, водещ и радио говорител – всичко в едно. В началото работех сама няколко месеца, докато не се създадоха условия за наемане на екип. Вярвах в тази мисия. В такова малко радио журналистът е като общопрактикуващ лекар – трябва да върши много неща едновременно и да учи в движение. Получих голяма подкрепа от професионалисти от Радио Враня и Радио Буяновац, за което съм им безкрайно благодарна. След експериментална програма от 3 часа дневно, когато се създадоха технически и кадрови условия, преминахме към 6-часова програма с разнообразно съдържание. Сътрудничих и с много местни медии, което ми помогна да разширя перспективите си, да придобия нови умения и да изградя професионални връзки. След това настъпи труден период в обществото и журналистиката – бомбардировките над СРЮ, извънредното положение в страната, а след изборите през 2000 г. – политическа нестабилност в общината, което ни донесе допълнително напрежение и отговорност. Тогава осъзнах, че журналистиката вече не е толкова благоприятна за мен и може би е време за промяна.
4. Спомняте ли си някой интересен анекдот от този период?
– Спомням си съдебно дело заради песента на „Рибля чорба“ – „Остани боклук до края“. В предаването за поздрави и желания колеги от една фирма шеговито поздравиха свой колега, който се пенсионираше. Водещият прочете заглавието на песента в ефир, а въпросният колега ме заведе на съд като главен редактор. Въпреки че спечелих делото, това беше стресиращ период. Месеци наред бях в защита на своята професия. Това събитие ми показа колко тежка и отговорна, колко непредвидима е журналистическата професия. Съдебният спор приключи в моя полза, но не беше лесно месеци наред, без да съм виновна, да бъда обвинена и да се противопоставям на опитен адвокат. Напуснах любимата си професия не поради тази причина, а защото ми беше омръзнало от цензурата и автоцензурата, от заплатата, която се изплаща на две части и обичайно закъснява, а най-вече от „пространството“, в което вече не можеш да растеш, да бъдеш креативен и полезен.
5. Били сте автор на много радиопредавания и носител на награди. Как ще опишете най-ценният си успех?
– Най-голямата ми награда е, че Радио Босилеград все още съществува. Това е моят отпечатък. Официалните награди са хубави, но най-важното за мен е, че създадох нещо, което дава глас на общността и осигурява работа на младите хора.
6. Имало ли е нещо, което сте искали да направите в журналистиката, но не сте успели?
– Да. Мечтата ми е авторско телевизионно предаване. Имам отлична идея и търся медия или продукция за сътрудничество. Имам идеи и за организиране на още няколко културни събития, които биха били от значение за моя роден край. Желая по свой начин да допринеса за съхраняването на ценностите, добротата и културата.
7. Били сте директор на Центъра за култура. Какво смятате за най-ценния си принос?
– Въведох множество програми и съм горда, че дори като директор на Центъра за култура ,,Босилеград“ бях творец, новатор, инициатор, двигател на нововъведения в областта на културата в този край. Гордa съм, че и до днес продължават да съществуват културни събития и прояви, които тогава бяха инициирани. Художествената колония в Босилеград беше организирана за първи път през 2000 година и се превърна в традиция, както и детският маскарад. Културно-художествените събития, т.е. културно-развлекателни програми, театрални представления, литературни вечери започнаха да се организират по-професионално. С цел съхраняване на традицията започнахме публично представяне на босилеградските обичаи, а босилеградчани имаха възможността да видят на сцената обичая „Седенка“, в който участваха и всички служители на нашия Център за култура. Когато видя фолклорните състави да изпълняват „Игри от Босилеградско краище“, сърцето ми трепти. Тези програми продължават да живеят и днес – това е моят неизтриваем отпечатък.
8. Днес ръководите чуждестранна компания в Лесковац. Как се случи тази промяна?
– Държавната работа напуснах през 2011 година. През последните 14 години ръководя успешна италианска фирма, която оперира в Лесковац. Започнах работа още преди самото основаване на фирмата, тоест от идеята до реализацията. Въпреки че става дума за индустрия и производство, някак си и тук бях предопределена да създавам нещо ново от самото начало. Трудът, дисциплината и отговорността са моята формула. Един бизнес партньор ми каза: „Точни сте като японците“ – този комплимент е моето лично мото и не само че ми доставя удоволствие, но е и стимул за самооценка и самоуважение.
9. С какво се занимавате извън работата?
– Пиша поезия – наскоро три мои стихотворения бяха публикувани в сборник в Нови Сад. Освен писането, моят интерес е и алтернативната психология. Посещавала съм няколко обучения, но най-много обичам да помагам на другите като сертифициран ФЕР практик. Това е нов метод, който позволява трансформация на състоянията чрез осъзнаване и интеграция на потиснати емоционални и енергийни ефекти. Обучавам се в психодинамичен коучинг в рамките на OLI центъра. Това ми помага да разбирам по-добре себе си и другите и да се грижа за своето „истинско аз“. Смятам, че със „СОЦИАЛНОТО АЗ“, което включва роли, титли, професия, вече съм приключила и ще се стремя да прекарвам повече време със своето ,,ИСТИНСКО АЗ“, което е: познание, таланти, дарби, интереси, мъдрост.
10. Как прекарвате свободното си време и какви са личните Ви планове?
– Моето време е изпълнено с книги, семейство и внуци. До 39-годишна възраст бях и щастлива съпруга. Днес съм горда майка, тъща и баба. Планирам да завърша авторско предаване, да напиша книга и да продължа да помагам на хората чрез психологическа работа. Вярвам в живота след професионалните титли – в живота със своето истинско аз. А накрая и моят стих за един край:
„Духовното оставя следа, а материалното изтрива времето.“ Изречение, което обобщава всичко, което съм.
