Бугарска музика, специфичан звук који не познаје границе – Българската музика, специфичен звук, който не познава граници

Бугарска музика је део традиције Балкана и одликује је њен специфичан звук. Традиционална бугарска народна музика је првенствено вокална, док су инструментална пратња или потпуно инструментална извођења релативно ретка. Вокалну музику чешће изводе жене, а свирање инструмената је најчешће мушка активност.

Са бугарском музиком и инструментима имали су прилику да се упознају и средњошколци са југа Србије на радионици која је одржана у Врању 29. августа. На радионици коју је водио Александар Васов из Димитровграда, представљени су традиционални бугарски инструменти, а учесници су били средњошколци из Димитровграда, Пирота, Лесковца, Владичиног Хана, Врања, Сурдулице и Босилеграда.

Ова радионица изазвала је велико интересовање, истакао је председник Бугарско српског центра, Дарко Аначков.

– Александар Васов је учесницима представио кавал, гајде, тупан и гадулку и извео неколико композиција које су изазвале велике овације код учесника и присутних. Ради се о старим бугарским песмама које се изводе на овим традиционалним инструментима. Извођење композиција на овим инструментима враћа нас у прошлост. Ово је музика Балкана која не познаје границе и која је свима нама много блиска. Бугари велики значај придају традиционалној музици и фолклору. У свету се бугарско певање издваја од осталих, јер је доста карактеристично и препознатљиво, те у том смислу представља непроцењиво благо бугарске културне баштине у склопу култура које се негују у оквиру Европске уније – рекао је Аначков.

Кавал је дувачки инструмент који је отворен са обе стране цеви и израђен од једног комада дрвета. Дрво које се користи за израду кавала је обично јасен, а може бити шљива, дрен, као и зова. Горњи крај кавала где се дува је мало искошен, тако да усне лакше належу.

Гајде је музички дувачки инструмент састављен од мешине и свирале. Свирају се и данас, махом у селима.

Tупан је музички инструмент, сличан бубњу, који спада у удараљке. Велики, широки, прстенаст обруч од ораховог дрвета затворен кожом, са једне стране козјом, а са друге овчијом, телећом, па и магарећом. У дебљу кожу се удара дебљом палицом („чукан“), а у тању кожу танким дреновим прутом („прчка“, „праћка“).

Гадулка је традиционални бугарски гудачки инструмент. Његово име потиче од корена који значи „правити буку, зујати или зујати“. Гадулка је саставни део бугарских традиционалних инструменталних ансамбала, који се обично свирају у контексту плесне музике.

У бугарској народној музици користи се пет главних народних музичких инструмената: гајда, кавал, гадулка, бугарина (тамбура) и бубањ. Други инструменти карактеристични за поједина фолклорна подручја су: тарамбука, дудук, пастирска звиждаљка, двојанка, окарина, хармоника, цафара, као и брамбазак.

Българската музика е част от традицията на Балканите и се характеризира със специфичното си звучене. Традиционната българска народна музика е предимно вокална, докато инструменталният съпровод или изцяло инструменталните изпълнения са относително редки. Вокалната музика се изпълнява по-често от жени, докато свиренето на инструменти обикновено е мъжко занимание.

На работилницата, която се проведе във Враня на 29-ти август, гимназистите от Южна Сърбия имаха възможност да се запознаят с българската музика и инструменти проведен във Враня на 29 август.
На работилницата, която беше водена от Александър Васов от Димитровград, бяха представени традиционни български инструменти. Участниците бяха гимназисти от Димитровград, Пирот, Лесковец, Владичин Хан, Враня, Сурдулица и Босилеград.

Работилницата предизвика голям интерес, посочи председателят на Българо-сръбския център Дарко Аначков.

-Александър Васов представи на участниците кавал, гайда, тъпан и гъдулка и изпълни няколко композиции, които предизвикаха бурни аплодисменти от участниците и присъстващите. Става въпрос за стари български песни, които се изпълняват с тези традиционни инструменти. Изпълнение на композиции с тези инструменти ни връща в миналото. Това е музиката на Балканите, която не познава граници и е много близка до всички нас. Българите отдават голямо значение на традиционна музика и фолклор. Българското пеене се откроява в света, защото е доста характерно и разпознаваемо. В този смисъл представлява безценно богатство на българското културно наследство в културите, които се насърчават в рамките на Европейския съюз – каза Аначков.

Кавалът е духов инструмент, който е отворен от двете страни на тръбата и е направен от едно парче дърво. За изработване на кавала обикновено се изполява ясен, слива, дрян, както и бъз. Горният край на кавала, където се духа, е под ъгъл, така че устните да пасват по-лесно.

Гайдата е музикален духов инструмент, съставен от мях и ручило. Свирят се и до днес, предимно в селата.

Тъпанът е музикален инструмент, подобен на барабан, който принадлежи към групата на ударните инструменти. Голям, широк, пръстеновиден обръч от орехово дърво, затворен е с кожата, от една страна от козя, а от друга от овча, телешка и дори магарешка. В по- дебелата кожа се удря с дебела пръчка (,, кияк"), докато в по-тънката кожа се удря с тънкадрянова пръчка (,,пръчица").

Гъдулка е традиционен български струнен инструмент. Името й идва от корен със значение ,,вдигане на шум, бръмчене или бръмчене“. Гъдулка е неразделна част от българските традиционни инструментални състави, които обикновено се изпълняват в контекста на танцувална музика.

В българската народна музика се използват пет основни народни музикални инструмента: гайда, кавал, гъдулка, тамбура и тъпан. Другите инструменти, характерни за отделните фолклорни области са: тарамбука, дудук, овчарска свирня, двоянка, окарина, акордеон, цафара, както и брамбазък.