За Бугарску кажемо да је права ризница културе и уметности. Бугарску културу одликује спој трачке, словенске и бугарске културе, са византијским, турским, грчким и другим одликама. О бугарској култури може се говорити од друге половине 7. века. Доласком на Балканско полуострво Словени и Прабугари ступају у контакт са локалним становништвом и суседним народима. Од њих су наследили високу античку културу, која је ушла у њихов живот, а тиме и добила нови изглед. Касније је створена богата бугарска култура са својим изворним особеним карактером на словенској основи.
Свака култура има и своје обичаје по којима је специфична и јединствена. Бугарска је земља која негује обичаје који су резултат њеног географског положаја и различитих култура које су се вековима преплитале на овим просторима. У својим различитим локалним варијантама, ова култура одређује посебност нематеријалног наслеђа Бугарске.
Традиција и обичаји у животу једног народа, поред језика и религије, најпресудније утичу на стварање и очување етничког идентитета те заједнице. Колико је чување обичаја значајно за сваку заједницу најбоље говори изрека “боље земљу продати, него обичај изгубити”. Суштина духовног развоја једног народа на најбољи начин се разуме проучавањем обичаја. Обичаји од најранијих времена испуњавају једну од својих најзначајнијих улога, а то је чување идентитета народа.
Са бугарском културом и традицијом имали су прилику да се упознају и млади у Врању кроз радионице које је организовао Бугарско – српски центар. Реч је о радионицама на којима су се израђивали етно украси.
– Реч је о радионицама за израду мартеница. Најлакше је направити мартеницу у виду наруквице, а постоје и други начини. Плету се од беле и црвене вуне и у Бугарској представљају традиционалне украсе који се везују за празник Баба Марта и представљају се као весник пролећа – нагласио је председник Бугарско – српског центра, Дарко Аначков.
Мартенице се носе на руци и представљају један од симбола Бугарске.
За България казаме, че представлява истинска съкровищница на културата и изкуството. Българската култура се характеризира със съчетание на тракийска, славянска и българска култура с византийска, турска, гръцка и др.
Може да се говори за българска култура от втората половина на 7 век. Пристигайки на Балканския полуостров, славяните и прабългарите влизат в контакт с местното население и съседните народи. От тях са наследили висока антична култура, навлязла в техния живот и по този начин придобила
нов облик. По-късно се създава богата българска култура с нейния оригинален самобитен характер на славянска основа. Всяка култура има свои собствени обичаи, които я правят специфична и уникална.
България е страна, която пази обичаи, произтичащи от нейното географско положение и различни култури, които на тези пространства от вековете са били преплетени в тях. В различните си местни разновидности тази култура определя уникалността на нематериалното наследство на България.
Традициите и обичаите в живота на един народ, освен езика и религията, влияят най-решително върху създаването и запазването на етническата идентичност и общност. Колко важно е най-доброто запазване на обичаите за всяка общност казва поговорката ,,по-добре е да продадеш земята, отколкото да загубиш обичая". Същността на духовното развитие на един народ се разбира най-добре чрез изучаване на обичаите му. Обичаите от най-ранни времена изпълняват своя най-важната роля, която е да защитават
идентичността на хората.
Младите хора във Враня имаха възможност да се запознаят с българската култура и традиция чрез работилници, организирани от Българо-сръбския център. Става дума за работилниците, в които са се изработвали етнически орнаменти.
– Говорим за разботилниците за изработване на мартеници. Най-лесно се прави мартеница под формата на гривна, но съществуват и други начини. Плетат се от бяла и червена вълна и в България представляват традиционни украси, които се връзват за празника Баба Марта и се представят като предвестници на пролетта – подчерта pредседателят на Българо-сръбския център Дарко Аначков.
Мартеничките се носят на ръка и са един от символите на България.
-
- Фото: Врањска плус
-
- Фото: Врањска плус
-
- Фото: Врањска плус
