Дарко Аначков живи и ради у Врању, а по образовању је мастер економиста, који је тренутно докторант на Факултету за националну и светску економију у Софији. Од 2017. године председник је Невлдине организације ,,Бугарско – српски центар“ са седиштем у Врању. Руководилац је и координатор бројних пројеката из области културе, образовања и људских и мањинских права који су реализовани на југу Србије, а подржани од стране Министарства спољних послова Републике Бугарске. Већ годинама активно ради на очувању и неговању националног идентитета Бугарске националне мањине у Врању, пре свега бугарског језика и писма, неговању културне различитости и мултикултуралности, стварању бољих услова за живот и рад ове мањинске заједнице и смањења сваког вида дискриминације.Члан је Савета Владе Србије за праћење спровођења Стратегије превенције и заштите од дискриминације. На крају прошле године са Аначковим смо разговарали о реализованим пројектима и оствареним циљевима,сећању на детињство и школске дане, али и о плановима и жељама за наредни период.
Како се сећате детињства и школских дана, одрастања у Врању, с обзиром да сте рођени у Прокупљу?
Стицајем околности те 1991. године рођен сам у Прокупљу. Мој отац, који је пре мог рођења радио као професор у Пољопривредно – шумарској школи ,,Јосиф Панчић“ у Сурдулици добио је понуду за посао у ЈП ,,Србија Шуме“ у Прокупљу, тако да је тај моменат био пресудан да ја будем рођен у том прелепом месту. Иначе, отац је пореклом из села Горња Лисина, које се налази у босилеградској општини, мајка из околине Врања, по занимању инжењер прераде и обраде дрвета, тренутно запослена у Хемијско – технолошкој школи у Врању, док је отац као шумарски инжењер пензију стекао у Шумском газдинству у Врању.
У Врању живим од своје треће године. Овде сам кренуо у забавиште ( које је у то време било смештено у оквиру основне школе ,,Светозар Марковић,, која се налази на пар минута од моје куће, где сам завршио и основну школу. Одрастао сам у једној просечној градској породици, која припада средњој класи,која на жалост више не постоји. Средњу стручну школу ,,Свети Сава“ у Бујановцу уписао сам 2006. године, смер економски техничар и за Бујановац ме такође вежу лепе успомене из средњошколских дана. Имао сам срећу да за професоре имам људе који у тој школи предају од оснивања, професоре старог кова код којих је важило правило, ред , рад и дисциплина. У основној школи сам увек био врло добар ученик, у средњој одличан, али не са свим петицама. Са поносом истичем то. Никада нисам имао притисак од родитеља по питању успеха у школи. Данас је то постала пракса јер већина родитеља желе да преко деце испуне своје неостварене снове.
Како сте дошли на идеју да оснујете Бугарско-српски центар у Врању, која је основна делатност центра и како је било функционисати све ове године?
Фото: Приватна архива
-Пред крај средње школе јавља се моје интересовање за невладин сектор,за пројекте, омладинске иницијативе и све што је везано за реализацију пројеката који покрећу младе људе. Видевши један конкурс за волонтере, који је расписала организација ,,Е8“ из Врања ( са матичним седиштем у Београду), одлучио сам да се пријавим и убрзо постао један од петоро волонтера, колико је тражила ова организација. Наш задатак је био рад са младима и учешће у реализацији различитих пројеката. У тој организацији сам много научио о пројектима и уопште о функционисању невладиног сектора. Ту сам се задржао око годину дана, а затим сарађивао и са Канцеларијом за младе Града Врања, такође као волонтер. Опробао сам се и у новинарству, јер сам краћи временски период био дописник за један омладински портал из Београда који се зове ,,Портал Млади“, чији је уредник био Александар Дашић, момак из Рашке који је осмислио целу причу око тог портала који је поред новости из омладинске политике, публиковао и разне конкурсе за младе, јавне позиве и информације у вези студентских размена, као и друга документа.
Све ово се одигравало у време када сам требао да одаберем шта ћу студирати. Некако је увек најлакше изабрти оно што нам је већ познато, али свакако и друштво има великог утицаја на коначну одлуку. Године 2010. уписујем Економски факултет у Нишу. Моја активност у невладином сектору је и те како утицала на студирање, тј. на обавезе које сам имао на факултету, тако да се мој академски пут уз доста турбуленција, успона и падова кретао од Економског факултета у Нишу, преко Високе школе за пословну економију и предузетништво у Београду до Универзитета за националну и светску економију у Софији, на коме сам тренутно докторанд на катедри за финансијску контролу и ревизију. Надам се да ћу до лета 2025. званично и поносно носити титулу доктора економских наука. Важно је никада не одустати и знати да морамо бити истрајани у свему што радимо, у било ком сегменту живота.
Бугарско-српски центар је основан 25.децембра 2017. године, а званично је отворен у септембру 2018. од стране амбасадора Републике Бугарске у Београду Радка Влајкова, генералног конзула Бугарске у Нишу Едвина Сугарева и тадашњег заменика градоначелника Ненада Антића. Главни циљ удружења је очување бугарске културе, традиције и обичаја припадника бугарске националности у Врању, али и поспешивање пријатељских веза између бугарског и српског народа. Сваки почетак је тежак. Било је потребно обезбедити услове за рад БСЦ-а. Ти услови се односе најпре на обезбеђивање канцеларије, затим њено опремање, али и финансијска средства за реализацију свих наших активности. У томе нам је много помогло Министарство спољних послова Бугарске преко Генералног конзулата у Нишу и Амбасаде Бугарске у Београду. Такође, Фондација ,,Бугарска памет,, нам је изашла у сусрет око обезбеђивања намештаја за канцеларију и формирања библиотеке. Када је све то завршено, један од великих изазова је био позиционирање и препознатљивост БСЦ-а како на локалном, тако и на националном нивоу. Још увек нам је овај задатак високо на лествици приоритета иако Бугарско – српски центар данас има више од 30 активних чланова, изграђену одличну препознатљивост на локалу, али и на националном нивоу.
Које су најважније активности и реализовани пројекти центра и шта сте из њих научили, које људе окупили и какве ефекте постигли?
Фото: Приватна архива
-Све више напредујемо, увећава се број наших чланова, али и број реализованих пројеката који су од великог значаја за јачање бугарско-српских односа. Први пројекат који је наше удружење реализвало био је финансиран средствима Града Врања и носио је назив ,,Чувари културног блага,,. Ради се о документарном филму који прави паралелу између Врања и Ћустендила, а циљ је да нам покаже колико су наше културе и обичаји слични и колико има простора да сарађујемо и јачамо наше везе у свим сегментима. С обзиром на мала и ограничена средства било је потешкоћа приликом снимања, али сам веома захвалан Драгану Спасову, Мирољубу Стојчићу и Бојану Тасићу што су одрадили лавовски део посла,као и библиотеци ,,Бора Станковић“ у Врању која нам је омогућила да премијерно прикажемо овај филм.
Након тога су се ређали и други успешни пројекти који су подржани средствима Минитарства спољних послова Бугарске, по програму ,,Бугарска помоћ за развој“. Навешћу њихове називе из којих се и види о чему се ради; Млади у савременом друштву,Онлајн платформа за изучавање бугарског језика, Бугарска ти пружа руку – упознај је, Културна дипломатија и млади – мост развоја бугарско – српских односа, Магична божићна ноћ, Европски културни кутак. Организовали смо и бројне екскурзије до Софије, Ћустендила, Великог Трнова, Пловдива, Банског, које су такође реалзоване уз финансијску подршку Министарства спољних послова Бугарске.
Из ових пројеката смо заправо научили да се наши народи не познају довољно иако живимо једни поред других. Предрасуде из прошлости су нешто што нас много кочи када су у питању бугарско-српски односи.
Kаква је сарадња са Министарством спољних послова Бугарске и са Kонзулатом у Нишу и на који начин се остварује та сарадња?
Фото: Приватна архива
-Што се тиче сарадње Бугарско – српског центра и Министарства спољних послова Бугарске која се остварује преко Генералног конзулата Бугарске у Нишу и Амбасаде Бугарске у Београду, могу рећи да је на највишем нивоу. Када бих требао да је оценим оценом од 1 до 10, била би то чиста десетка. Генерални конзулат у Нишу пружа безрезервну подршку нашем Центру кроз финансирање наших пројеката и иницијатива али и логистичку подршку у остваривању наших циљева. Посебно сам захвалан генералном конзулу Бугарске у Нишу Димитру Цаневу, са којим имамо одличну сарадњу и изграђено међусобно поверење које је подкрепљено досадашњим седмогодишњим успешним радом Бугарско српског центра.
Пружате различите врсте помоћи члановима Бугарско-српског центра и често организујете посете бугарским градовима. Какви су утисци чланова и оних који вам се придруже?
-Ко је једном био са нама радо се враћа. Стекао сам утисак да наше екскурзије и те како утичу позитивно на људе са којима срађујем. Бугарска, као и Србија и све балкансе земље имају традицију,културу, језик и писмо и ако желимо просперитет и благостање за наше народе, потребно је да се балкански народи уједине, да прво успоставимо сарадњу на највишем нивоу са нашим комшијама, па затим са осталима. Не може ни Србину, ни Бугарину да буде ближи неко из Америке, Немачке или неке друге земље која је географски удаљена. Ја сам увек за разговор, компромисе, дијалог, дипломатију. То је кључ који отвара сва врата.
У тренутку када ово пишем имам информацију да се тренутно у два врањска хотела налази више од 100 бугарских туриста који ће у нашем граду дочекати Нову годину. Та чињеница ме веома радује. Не сме да постоји ограничење по питању кретања људи, робе, услуга и капитала, што представља једну од основних слобода на којима се заснива Европска унија. Ја сам убеђен да ће се бугарски туристи прелепо провести у Врању и да ће задовољни напустити наш град, као и да ће се поново вратитити.
На који начин пружате помоћ и подршку члановима центра, пре свега младима који студирају у бугарским градовима?
-Осим што ради на очувању бугарске културе, традиције и језика, као и јачању бугарско-српских односа, БСЦ пружа и информативне услуге по питању аплицирања за бугарско држављанство, по питању аплицирања за визу и превода различите документације. Такође, пружамо помоћ у вези припреме пријемног испита за факултете у Бугарској. Наиме, Министарство образовања Бугарске свим припадницима бугарске националности одобрава стипендије уколико се одлуче да школовање наставе у неком универзитетском граду. Студенти не плаћају школарину и добијају солидну стипендију која може да им покрије текуће трошкове. Докторанти добијају највећу стипендију и она износи 500 евра месечно. Наравно, све ове услуге могу се добити апсолутно бесплатно у нашој канцеларији или путем мејл адресе.
Кажите нам нешто више о пројекту који се реализује ове године, о путовању у Пловдиву и сарадњи са пловдивском библиотеком?
Фото: Приватна архива
-Бугарско – српски центар тренутно реализује пројекат Евроспки културни кутак, који се финансира средствима Министарства спољних послова Републике Бугарске, по програму ,,Бугарска помоћ за развој“. Успостављена је сарадња између Јавне библиотеке ,,Бора Станковић“ у Врању и Народне библиотеке ,,Иван Вазов“ у Пловдиву са циљем формирања Европског културног кутка у просторијама наше библиотеке. Са директором Библиотеке Зораном Најдићем сам потписао споразум о сарадњи, а након празника ћемо кренути са опремањем кутка у библиотеци. Биће набављене нове застакљене витрине, као и литература на различитим језицима, међу којима ће бити и књига на бугарском језику. У оквиру овог пројекта успоставили смо сарадњу и са средњом Економско – трговинском школом у Врању. Веома сам захвалан професору Сретену Јовићу, који је био главна карика у повезивању БСЦ-а и ове школе, наравно уз сагласност директора. Заједно са професором Јовићем, и ученицима радимо на једној врло интересантној туристичкој брошури на тему туристичких потенцијала Балкана, тачније Србије и Бугарске. Из Бугарско српског центра су по питању ове активности укључени професори географије Нинослав Јорданов и Слађан Јованчев, који ће својим знањем и стручношћу допринети да брошура буде што садржајнија. Овакви пројекти у многоме доприносе унапређењу билатералних односа две земље. Надам се да ће и други препознати наше напоре и да ће подржати наше садашње и будуће иницијативе.
Упоредо радите и у једној средњој школи у Врању, каква су вам сикуства у просвети и шта планирате у том делу свог ангажовања?
-Тренутно сам запослен на пословима наставника предузетништва у Хемијско технолошкој школи у Врању. За мене је ово један нови изазов. Трудим се да деци пренесем своје знање које сам стекао током школовања, али и искуство које сам стекао бавећи се невладиним сектором. Доста тога се променило, ако се вратим 15 година уназад, када сам ја био средњошколац, видим разлике. Све има своје предности и мане. Деци је данас све доступно, готово свака информације им је на дохват руке и веома је тешко заинтересовати их и задржати им пажњу. Брине ме чињеница да данас већина младих жели да на што лакши начин и у што краћем периоду заради велики новац. Ученици ме често питају за мој став по питању криптовалута (биткоин) и многим другим могућностима за лаку и брзу зараду. Потребна је коренита промена по питању Закона о средњем образовању и васпитању који ће поред права ученика високо на лествици приоритета поставити и њихове обавезе и одговорности.
Kоји су планови Бугарско-српског центра за наредни период и на шта ће бити стављен акценат?
Фото: Приватна архива
-Планови Бугарско – српског центра су да и даље настави да корача утабаним стазама као и до сада, јер су се показале успешним. Ми имамо своје циљеве и идеје, али знамо и начине како да их остваримо. Када радите нешто што је у интересу једног и другог народа никада неће бити проблема. То је задатак нашег центра. Ако бисмо се боље упознали, а упознаћемо се тако што ћемо посећивати једни друге, путовати, дружити се, учествовати на различитим манивфестацијама и другим догађајима, ствари би кренуле на боље. Све је у нашим рукама.
Примећујем да из године у годину све већи број људи високо оцењује наш рад и допада им се оно што радимо. Добијамо све већу подршку и већи број чланова, што ме искрено радује. Са Градом смо имали неколико заједничких иницијативе, међутим, морам да признам да и те како постоји простор за још интензивнију сарадњу, која ће се надам се остварити у овој години.
***
Дарко Аначков живее и работи във Враня. По специалност е магистър по икономика. В момента е докторант в университет за национално и световно стопанство в София (УНСС). През 2017 година Дарко става председател на неправителствена организация „Българо-сръбски център“ със седалище във Враня. Той е ръководител и координатор на множество проекти в областта на културата, образованието и правата на човека и малцинствата, които са реализирани в южната част на Сърбия с подкрепата на Министерството на външните работи на Република България. От години активно работи за съхраняването и развитието на националната идентичност на българското национално малцинство във Враня, с акцент върху български език и писменост, културното многообразие и мултикултурализма. Също така той работи върху създаването на по-добри условия за живот и работа на тази малцинствена общност с цел намаляването на всякакви форми на дискриминация. Той е член на Съвета на правителството на Сърбия за наблюдение на изпълнението на Стратегията за превенция и защита от дискриминация. В края на миналата година проведохме разговор с Аначков относно реализираните проекти и постигнатите цели, спомените от детството и училищните години, както и за неговите планове и желания за бъдещето.
Как си спомняте детството и училищните години, израстването във Враня, като се има предвид, че сте роден в Прокупле?
Поради стечение на обстоятелствата съм роден през 1991 година в Прокупле. Баща ми, който преди моето раждане работеше като учител в професионална гимназия по земеделие и горско стопанство „Йосиф Панчич“ в Сурдулица, получи предложение за работа в ДП „Сърбияшуме“ в Прокупле, което беше решаващо за това да бъда роден в този красив град. Баща ми е родом от село Горна Лисина, намиращо се в община Босилеград, а майка ми е от околностите на Враня. Тя е инженер по обработка на дървесина и в момента работи в професионална гимназия по химични техноплогии във Враня, докато баща ми като лесоинженер се пенсионира в Лесничейското стопанство във Враня.
Живея във Враня от тригодишна възраст. Тук ме записаха в детската градина, която тогава се намираше в основното училище „Светозар Маркович“, където завърших и основното си образование, на няколко минути от дома ми,. Израснах в обикновено градско семейство от средната класа, която за съжаление вече не съществува. През 2006 година се записах в професионална гимназия ,,Св. Сава“ в Буяновец, където получих специалност икономист-техник и имам прекрасни спомени от гимназиалните си години. Имах късмет да уча при преподаватели от старото поколение, които държаха на ред, труд и дисциплина. В основното училище винаги бях много добър ученик, в гимназията отличен, но не с всички шестици. С гордост подчертавам това. Никога не съм имал натиск от родителите си относно успеха в училище. Днес това стана практика, защото повечето родители искат да осъществят своите нереализирани мечти чрез децата си.
Как стигнахте до идеята за създаването на Българо-сръбски център във Враня? Каква е основната дейност на центъра и как протича неговата работа през годините?
В края на гимназията проявих интерес към неправителствения сектор, проекти, младежки инициативи и всичко свързано с реализацията на проекти, които ангажират младите хора. След като видях един конкурс за доброволци, обявен от организация „Е8“ от Враня (със седалище в Белград), реших да кандидатствам и скоро станах един от петте доброволци, които търсеше организацията. Нашата задача беше работа с младежи и участие в реализацията на различни проекти. В тази организация научих много за проектите и за функционирането на неправителствения сектор като цяло. Останах там около година, а след това сътрудничих и с Младежкия кабинет на град Враня, също като доброволец. Пробвах се и в журналистиката, тъй като за кратък период бях кореспондент на един младежки портал от Белград, наречен „Портал Млади“, чийто редактор беше Александър Дашич, младеж от Рашка, който създаде цялата концепция за портала. Освен новини от младежката политика, порталът публикуваше и различни конкурси за младежи, публични покани и информация, свързана със студентски обмен, както и други документи.
Това се случваше в момента, когато трябваше да избера какво да следвам. По някакъв начин винаги е най-лесно да изберем това, което вече ни е познато. Разбира се, че обществото също има голямо влияние върху окончателното решение. През 2010 година записах факултет по икономика в Ниш. Моята дейност в неправителствения сектор силно повлия върху обучението и задълженията, които имах в университета, така че академичният ми път е с много турбуленции, върхове и спадове. Той премина от факултет по иконопмика в Ниш през Висшето училище по бизнес икономика и предприемачество в Белград до университета за национално и световно стопанство в София, където в момента съм докторант в катедрата ,,Финансов контрол“. Надявам се до лятото на 2025 година официално и гордо да нося титлата доктор на икономическите науки. Важно е никога да не се отказваме и да знаем, че трябва да бъдем упорити във всичко, което правим, независимо от областта от живота.
Българо-сръбският център е основан на 25 декември 2017 година и официално беше открит през септември 2018 година от посланика на Република България в Белград Радко Влайков, генералния консул на Р България в Ниш Едвин Сугарев и тогавашния заместник-кмет Ненад Антич. Основната цел на сдружението е съхраняването на българската култура, традиця и обичаи на представителите на българската националност във Враня, както и насърчаването на приятелските отношения между българския и сръбския народ. Всяко начало е трудно. Беше необходимо да осигурим условия за работата на Българо-сръбския център: осигуряване на офиса, оборудването му, финансови средства за реализацията на всички наши дейности. В това много ни помогна Министерството на външните работи на България чрез Генералното консулство в Ниш и Посолството на Р България в Белград. Също така, фондация „Българска памет“ помогна с обзавеждането на офиса и създаването на библиотека. След като заяършихме всичко това, едно от големите предизвикателства беше позиционирането и разпознаваемостта на Българо-сръбския центъ, както на местно, така и на национално ниво. Тази задача все още е на челно място в приоритетите ни, въпреки че днес Българо-сръбският център има над трийсет активни членове и е изграден като разпознаваема организация както на местно, така и на национално ниво.
Кои са най-важните дейности и реализирани проекти на центъра и какво научихте от тях, какви хора обединихте и какви ефекти постигнахте?
Непрекъснато напредваме. Броят на нашите членове се увеличава, както и броят на реализираните проекти, които са от голямо значение за укрепването на българо-сръбските отношения. Първият проект, който нашата организация реализира, беше финансиран със средства от община в гр.Враня и носеше името „Пазители на културното наследство“. Това е документален филм, който прави паралел между Враня и Кюстендил, като целта му е да покаже колко сходни са нашите култури и обичаи и колко възможности има за сътрудничество и укрепване на връзките във всички области. Имайки предвид малки и ограничени средства, изпитахме трудности по време на заснемането, но съм изключително благодарен на Драган Спасов, Миролюб Стойчич и Боян Тасич, които свършиха голямата част от работата, както и на библиотека „Бора Станкович“ във Враня, която ни даде възможност да направим премиерата на този филм.
След това бяха реализирани и други успешни проекти, които бяха подкрепени със средства от Министерството на външните работи на България по програма „Българска помощ за развитие“. Ще изброя техните наименования, от които ясно се вижда за какво става дума: „Младите хора в съвременното общество“, „Онлайн платформа за изучаване на български език“, „България ти подава ръка – опознай я“, „Културна дипломация и младите хора – мост на развитието на българо-сръбските отношения“, „Вълшебна коледна нощ“, „Европейски културен кът“. Организирахме и множество екскурзии в София, Кюстендил, Велико Търново, Пловдив, Банско, които също бяха реализирани с финансовата подкрепа на Министерството на външните работи на България.
От тези проекти всъщност научихме, че нашите народи не се познават достатъчно добре, въпреки че живеем един до друг. Предразсъдъците от миналото са нещо, което много ни възпира, когато става дума за българо-сръбските отношения.
Какво е сътрудничество с Министерството на външните работи на България и с Консулството в Ниш и по какъв начин се осъществява това сътрудничество?
Що се отнася до сътрудничеството между Българо-сръбския център и Министерството на външните работи на България, което се осъществява чрез Генералното консулство на България в Ниш и Посолството на България в Белград, мога да кажа, че е на най-високо ниво. Ако трябва да го оценя с оценка 1 – 10, това би била чиста десетка. Генералното консулство в Ниш предоставя безрезервна подкрепа на нашия център чрез финансиране на нашите проекти и инициативи, както и логистична подкрепа за постигането на нашите цели. Особено съм благодарен на генералния консул на България в Ниш, Димитър Цанев, с когото имаме отлично сътрудничество и изградено взаимно доверие, което е подкрепено от седемгодишната успешна работа на Българо-сръбския център досега.
Предоставяте различни видове помощ на членовете на Българо-сръбския център и често организирате посещения в български градове. Какви са впечатленията на членовете и на тези, които се присъединяват към вас?
Този, който веднъж е бил с нас, с удоволствие се връща. Останах с впечатлението, че нашите екскурзии оказват изключително положително влияние върху хората, с които работя. България, Сърбия и всички балкански страни имат традиции, култура, език и писменост и ако искаме да видим просперитет и благоденствие на нашите народи, е необходимо балканските народи да се обединят, като първо установим сътрудничество на най-високо ниво със съседите си, след това и с останалите. Нито на един сърбин, нито на един българин може да бъде по-близък някой от Америка, Германия или друга географски отдалечена страна. Винаги съм за диалог, компромиси, преговори, дипломация. Това е ключът, който отваря всички врати.
В момента, докато пиша това, имам информация, че в два хотела във Враня в момента броят на българските туристи е по-голям от 100. Те ще посрещнат Нова година в нашия град. Този факт много ме радва. Не трябва да има ограничения по отношение на движението на хора, стоки, услуги и капитал, което е една от основните свободи, на които се основава Европейският съюз. Убеден съм, че българските туристи ще прекарат прекрасно във Враня, ще напуснат нашия град доволни и ще се върнат отново.
По какъв начин предоставяте помощ и подкрепа на членовете на центъра, най-вече на младите, които учат в българските градове?
Освен че работи върху съхраняването на българската култура, традиция и език, както и върху укрепването на българо-сръбските отношения, Българско-сръбски център предоставя и информационни услуги във връзка с кандидатстването за българско гражданство, кандидатстването за виза и превод на различна документация. Също така оказваме помощ при подготовката за приемни изпити за университети в България. Министерството на образованието на България дава стипендии на всички представители на българското малцинство, които решат да продължат обучението си в някой от университетските градове. Студентите не заплащат такси за обучение и получават стабилна стипендия, която може да покрие текущите им разходи. Докторантите получават най-високата стипендия в размер на 500 евро месечно. Разбира се, всички тези услуги могат да бъдат получени абсолютно безплатно в нашия офис или на имейл адрес.
Разкажете повече за проекта, който се реализира тази година, за пътуването до Пловдив и за сътрудничеството с библиотеката в Пловдив?
Българо-сръбският център в момента реализира проект „Европейски културен кът“, който се финансира със средства от Министерството на външните работи на Република България по програма „Българска помощ за развитие“. Създадено е сътрудничеството между обществената библиотека „Бора Станкович“ във Враня и Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив с цел създаване на Европейски културен кът в помещенията на нашата библиотека. С директора на библиотеката Зоран Найдич подписах споразумение за сътрудничество, а след празниците ще започнем с оборудването на къта в библиотеката. Ще бъдат закупени нови стъклени витрини, както и литература на различни езици, включително книги на български език.
В рамките на този проект установихме сътрудничество и с професионална гимназия по икономика във Враня. Много съм благодарен на професор Сретен Йович, който беше основната връзка в свързването на Българо-сръбския център с това училище, разбира се, със съгласието на директора. Заедно с професор Йович и учениците работим върху много интересна туристическа брошура на тема туристическите потенциали на Балканите, по-точно на Сърбия и България. От страна на Българо-сръбския център в тази дейност са включени учителите по география Нинослав Йорданов и Сладжан Йованчев, които със своите знания и експертиза ще допринесат брошурата да бъде възможно най-съдържателна. Такива проекти значително допринасят за подобряване на двустранните отношения между двете държави. Надявам се, че и други ще разпознаят нашите усилия и ще подкрепят нашите сегашни и бъдещи инициативи.
Паралелно работите и в едно средно училище във Враня, какъв е вашият опит в образованието и какво планирате в тази част от вашата дейност?
В момента съм нает като учител по предприемачество в професионална гимназия по химична технология във Враня. За мен това е едно ново предизвикателство. Стремя се да предам на децата знанията, които съм придобил по време на обучението си, както и опита, който съм натрупал, работейки в неправителствения сектор. Много неща са се променили, ако се върна 15 години назад, когато аз бях гимназист – виждам разлики. Всичко си има своите предимства и недостатъци. Днес децата имат достъп до всичко, почти всяка информация им е на една ръка разстояние и е много трудно да бъдат заинтересовани и да им се задържи вниманието. Тревожи ме фактът, че днес повечето млади хора искат да спечелят големи пари по възможно най-лесен начин за кратко време. Учениците често ме питат какво е мнението ми за криптовалутите (биткойн) и много други възможности за лесна и бърза печалба. Смятам, че е необходима коренна промяна в Закона за средното образование и възпитание, който, освен правата на учениците, трябва да постави на високо ниво техните задължения и отговорности.
Какви са плановете на Българо-сръбския център за следващия период и върху какво ще бъде поставен акцентът?
Плановете на Българо-сръбския център са да продължи да върви по утъпкания път, както и досега, защото той се е доказал като успешен. Имаме свои цели и идеи, но също така познаваме и начините, по които да ги осъществим. Когато правите нещо, което е в интерес на двата народа, никога няма да има проблеми. Това е задачата на нашия център. Ако се опознаем по-добре, а ще се опознаем чрез взаимни посещения, пътувания, общуване, участия в различни събития и други мероприятия, нещата ще тръгнат към по-добро. Всичко е в нашите ръце.
Забелязвам, че с всяка изминала година все повече хора оценяват високо нашата работа и харесват това, което правим. Получаваме все по-голяма подкрепа и повече членове, което изключително ме радва. С общината имахме няколко съвместни инициативи, но трябва да призная, че има място за още по-интензивно сътрудничество, което се надявам да постигнем през тази година.
