Стефан Радованов је радни век војног лица провео у више места некадашње Југославије и
Савезне републике Србије. Средњу војну школу завршио је у Сарајеву давне 1983. године
и до 1989. године као подофицир радио је у Сплиту и у Сињу. Након тога, уписује и Војну
Академију коју завршава у Београду и Сарајеву. Са почетком распада Југославије и ратом,
добија прекоманду и ради у Свилајнцу и у Крагујевцу где остаје до пензије. Сада живи у
родном Босилеграду и активан је у пројектима везано за екологију и заштиту животне
средине. Члан је Планинарског друштва „Младост“ у Босилеграду где реализује више
пројеката.
Сећање на Сарајево
Свако ко још у раној младости оде далеко од куће и завичаја, увек са већом носталгијом
говори о данима детињства и сазревања. Тако се и Стефан Радованов са сетом у гласу
присећа најранијег детињства и школских дана проведених у Босилеграду где је завршио
основну школу и стекао другаре за цео живот. Као веома млад, са свега 15 година одлази
из провинције у велики град Сарајево где уписује Средњу војну школу коју завршава 1983. године. Сарајево и дружења са младим људима из различитих крајева и свих републикаондашње Југославије су му остали у лепом сећању и успоменама које и данас не бледе.
Биле су то године бржег одрастања и прилагођавања и није било лако месецима не
видети родитеље и родни крај, али дани су били максимално организовани и испуњени
учењем и другим активностима везаним за његово будуће занимање које је изузетно
волео. Нажалост, каже да се после завршетка школе ретко сретао са другарима из
Сарајева, јер су ратови на тлу некадашње државе и распад Југославије учинили своје, тако
да сада контактирају само преко друштвених мрежа. У Сарајеву је још као средњошколац
волео да прошета Баш чаршијом и још тада се бавио спортом, играо је фудбал, а био је
активан и у атлетици. Са носталгијом се сећа да су дечаци из средње војне школе посебно
волели школска такмичења у Економској школи у Сарајеву коју су похађале и девојчице,
па су често биле организоване игранке на које су одлазили у цивилном оделу. Овај град
памти и по музици његове младости, многим сарајевским групама и певачима, културним
и спортским дешавањима које су посећивали, али и ћевапима, буреку и питама.
Након завршетка средње школе прво радно место као подофицир добио је у Сплиту, то је
било 1983. године, а у овај приморски град је остао три године, након тога добио је
прекоманду за Сињ, где је радио још три године. Ово место памти по добрим колегама и дружењимa са припадницима војске из целе ондашње Југославије и по манифестацији Сињска алка.
Пошто је испуњавао све услове и по препоруци својих надређених, Стефан је одлучио да
настави школовање, тако да је 1989. године уписао Војну акдемију у Београду, да би
студије ипак завршио у Сарајеву. Нови војни распоред је добио 1991. године када долази
у Србију и почиње да ради у Првој војној области у Свилајнцу где је остао све до 1995.
године.То је био изузетно тежак период којег не жели да се сећа и време ратова у Југославији.
Око три месеца био је на ратишту у Босни и Херцеговини, а након тог искуства каже да је
боље преговарати годинама него један дан ратовати. Тих година је било баш
тешко, присећа се Стефан, јер неки млади људи, његови другови су су погинули, а многи сусе само демобилисали и отишли из војске. Данас му је жао што нема контакт са
некадашњим колегама, јер су сви били одговорни и вредни, велике патриоте и поштени
људи са којима је делио све. После тога, 1995. године уследила је прекоманда у
Крагујевац где је радио до краја каријере 2007. године када је пензионисан.
Атлетика као начин живота
Фото: Врањска плус
Друга његова љубав је атлетика којом се бави још из најранијих дана, а сада трчи маратон
и полумаратон. Још од малих ногу Стефан је волео да трчи по врлетима босилеградског
краја. Учествовао је на свим школским такмичењима у трчању, а касније и на кросевима
који су одржавани широм Југославије. Памти оне из Београда, Сарајева, Сплита. Први
полумаратон и маратон је истрчао у Београду и каже да је најважније да се истрчи и да се
стигне на циљ у предвиђено време, а то је три и по сата трчања, а некада се маратон трчи
4 сата. Учествовао је и на маратонима у Пловдиву и у Софији где је прешао стазу дугу 42
километра и 195 метара. Никада Стефан није био у ситуацији да одустане. Каже да је увек
држао свој темпо и стизао на циљ где га је чекала медаља. Ипак признаје да је често
размишљао да не дође до повреде, мада сваки маратон прате полиција и медицинске
службе тако да су маратонци сигурни. Са атлетским клубом за ветеране из Босилеграда,
на Балканским играма освојили су 5 златних и 5 сребрних медаља. Жеља му је да истрчи
Атински маратон и стигне до циља на Акропољу.
Од кршева Далмације до Осоговских планина
С обзиром да је одувек волео да борави у природи, као и пешачење, трчање и здраве
начине живота, Стефан се још као млад подофицир учланио у Планинарско друштво ,,
Мосор,, у Сплиту. Каже да му је пријало дружење иако није увек било лако ићи по
кршевима Далмације. Касније док је службовао у Крагујевцу, био је члан Планинарског
друштва ,, Жежељ,, тако да је освојио све врхове Западне Србије.
Дружећи се са планинарима обишао је планине на тромеђи са Србијом, Бугарском и Македонијом, а највише времена је провео на Бесној Кобили, Старој Планини и Осоговским планинама. И сада, као члан Планинарског друштва ,, Младост,, у Босилеграду често путује и трчи и ничим не би заменио боравак у природи. Каже да је довољно имати добру вољу и ранац у који се стави храна, вода, суве чарапе и спремни сте за нове врхове и изазове.
***
Дълго пътуване с военна и атлетическа стъпка
Стефан Радованов е прекарал своя трудов стаж като военнослужещ на различни места в
бивша Югославия и Съюзна република Сърбия. Завършил е Средно военно училище в
Сараево през далечната 1983 година и до 1989 година е работил като подофицер в Сплит и
Син. След това записва Военната академия, която завършва в Белград и Сараево. С
началото на разпадането на Югославия и войната е пренасочен да служи в Свилайнац и
Крагуевац, където остава до пенсионирането си. В момента живее в родния Босилеград и е
активен в проекти, свързани с екологията и опазването на околната среда. Член е на
Планинарското дружество „Младост“ в Босилеград, където реализира множество проекти.
Всеки, който още в ранна младост се отдалечи от дома и родния край, винаги с по-голяма
носталгия разказва за дните на детството и съзряването. Така и Стефан Радованов с тъга в
гласа си си спомня за най-ранното си детство и ученическите дни, прекарани в
Босилеград, където е завършил основното си образование и е намерил приятели за цял
живот. Още много млад, на едва 15 години, той напуска провинцията и заминава за
големия град Сараево, където записва средно военно училище, което завършва през 1983
година. Сараево и приятелствата с млади хора от различни краища и от всички републики на тогавашната Югославия остават в хубавите му спомени, които и до днес не избледняват. Това бяха години на по-бързо порастване и приспособяване, не беше лесно месеци наред да не виждаш родителите си и родния си край, но дните бяха максимално организирани и изпълнени с учене и други дейности, свързани с бъдещата му професия, която обичаше изключително много. За съжаление, казва, че след завършването на
училището рядко се е срещал с приятелите от Сараево, защото войните на територията на
бившата държава и разпадането на Югославия са направили своето, така че сега
поддържат контакт само чрез социалните мрежи. Още като гимназист в Сараево обичал да
се разхожда по Баш чаршията и още тогава активно се занимавал със спорт — играл
футбол и участвал в лека атлетика.
С носталгия си спомня, че момчетата от Средното военно училище особено обичали
ученическите състезания в Икономическата гимназия в Сараево, където учели и момичета.
Танцови забави често са били организирани. Там те ходели облечени в цивилни костюми.
Този град той помни също така с музиката на своята младост, със сарaeвските групи и
изпълнители, с културните и спортни събития, които посещавали, но и с кебапите,
бюреците и питките.
След завършването на средното училище първото му работно място като подофицер е в
Сплит през 1983 година. В този крайморски град остава три години, след което получава
преназначение в Син, където работи още три години. Спомените за това място са свързани
с добрите си колеги и приятелствата с военни от цяла бивша Югославия, както и с
проявата „Синска алка“.
Тъй като е изпълнявал всички условия и по препоръка на своите началници, Стефан
решава да продължи образованието си и през 1989 година записва Военната академия в
Белград, но все пак завършва обучението си в Сараево. Новото военно разпределение
получава през 1991 година, когато идва в Сърбия и започва работа в Първа военна област
в Свилайнац, където остава до 1995 година.
Това беше времето на войните в Югославия, изключително тежък период, за който не иска
да си спомня. Около три месеца е бил на фронта в Босна и Херцеговина, а след този опит казва, че е по-добре да се преговаря с години, отколкото да се воюва един ден. Онези години били наистина тежки, спомня си Стефан, защото някои от младите хора, негови приятели, са загинали, а мнозина са се демобилизирали и напуснали армията.
Днес му ежал, че няма контакт с бившите си колеги, защото всички били отговорни и трудолюбиви,
големи патриоти и честни хора, с които е споделял всичко. След това, през 1995 година, го
преместват в Крагуевац, където работи до края на кариерата си през 2007 година, когато
се пенсионира.
Лека атлетика като начин на живот
Втората му любов е леката атлетика, с която се занимава още от най-ранните си дни, а сега
бяга маратон и полумаратон. Още от малък, Стефан обичал да тича из планините на
Босилеградската област. Участвал е във всички училищни състезания по бягане, а по-
късно и в кросове, провеждани из цяла Югославия. Помни тези в Белград, Сараево, Сплит.
Първия си полумаратон и маратон избягал в Белград и казва, че най-важното е да
финишираш в предвиденото време – около три часа и половина бягане, а понякога
маратонът се бяга и за четири часа. Участвал е и в маратони в Пловдив и София, където е
изминал разстояние от 42 километра и 195 метра. Стефан никога не се е отказвал. Казва,
че винаги е държал своя ритъм и е стигал до финала, където го е чакал медал. Въпреки
това признава, че често е мислел за опасността от контузии, макар че всеки маратон се
охранява от полицията и медицинските служби, така че маратонците са в безопасност.
Заедно с атлетическия клуб за ветерани от Босилеград, на Балканските игри спечелили 5
златни и 5 сребърни медала. Желанието му е да избяга Атинския маратон и да стигне до
финала на Акропола.
От скалите на Далмация до Осоговските планини
Тъй като винаги е обичал природата, пешеходния туризъм, бягането и здравословния
начин на живот, още като млад подофицер Стефан се включил в планинарското дружество„Мосор“ в Сплит. Казва, че общуването и разходките му харесвали, въпреки че не винаги било лесно да се катери по скалистите терени на Далмация. По-късно, докато служил в Крагуевац, бил член на планинарското дружество „Жежел“, като изкачил всички върхове на Западна Сърбия. Общувайки с планинари, обиколил планините на тройната граница между Сърбия, България и Македония, а най-много време е прекарвал на Бесна Кобила, Стара планина и Осоговските планини. И сега, като член на планинарското дружество „Младост“ в Босилеград, често пътува и бяга и не би заменил пребиваването в природата за нищо друго. Казва, че е достатъчно да имаш добра воля и раница, в която да сложиш храна, вода и сухи чорапи – и си готов за нови върхове и предизвикателства.
